Как да съобщаваме лошата новина на децата

Както съществува доброто, така и лошото е неразривна част от живота.Няма как да разберем, да разграничим едното без да познаваме другото. Модерните философии и течения в психологията поставят акцентуация върху позитивизма и неговото „магическо” въздействие върху нас и заобикалящия ни свят. Голяма част от научните изследвания доказват зависимост по отношение на настройката, която имаме и действителността, в която живеем. Когато, обаче, позитивизмът се превърне в „панацея”, изпадаме в ситуация на нарушена критичност и адаптивност във връзка с реалността. Не е възможно непрекъснато да функционираме на принципа „преобръщане на смисъла”с цел да завоалираме лошото, водени от сентенцията : „Дори, когато губиш, не знаеш какво печелиш…” С две думи – лошото си е лошо и колкото и да се опитваме да го отричаме, понякога не ни остава друго, освен да направим най-елементарния избор срещу това, което не можем да променим – да го приемем.

Когато става дума за деца, ситуацията придобива допълнителна сложност. Тяхната изострена емоционалност и личностна крехкост ни поставят в откровено предизвикателство, когато се налага да съобщим нещо лошо, неприятно или необратимо. Всеки родител познава такива моменти, всеки е решавал подобна дилема, съобразно своя опит, познания или просто интуиция. Въпреки това остава въпросът – има ли правило? Правило няма, но има някой важни съдържания, които трябва да се вземат предвид.

Първото нещо, което трябва да знаем при поднасяне на лоша новина на дете е да бъде разбираема и на погходящ за възрастта език. Има принцип в психологията, който гласи, че на мястото на неизвестността, обикновено се настаняват най – страшните фантазии. Затова трябва да се говори, лошото да бъде назовано. Излишно е, обаче, да се престаравате в подробностите. Това може да внесе допълнително объркване или тревожност у подрастващите. Трябва да имате готовност за допълнителни въпроси или изясняване на определени моменти, т.е поясненията ще спомогнат детето да подреди картината през собственото психично, пречупвайки информацията през своите емоции, когнитивен апарат и въображение.

Важно е да имате време, в което да подготвите историята, за да притежава цялостност и завършен вид. Понякога прекомерното отлагане във времето може да се окаже опасно, защото детето може да научи истината неволно, случйно(или не толкова случайно), а практиката показва, че това най – лошият от всички варианти. Тогава ще е късно за деликатност и щадящо отношение.

Едно от най – големите изкушения при тази неудобна ситуация е да си послужим с лъжата. Би било много удобно и лесно. Последствията обаче биха били, меко казано, нежелателни. Битува митологема, често разпространявана даже от хора с ерудиция или капацитети по детското равитие, изразяваща се в прекомерната травматичност, която би била нанесена върху крехкото детско психично при използване на истината като подход в поднасяне на лошата новина. Особено характерно, когато става дума за оповестяване на смъртта. Възрастният роднина, обичайно, е „заминал” на далечно пътешествие, домашният любимец е избягал, за да живее сред свобода и т.н. По този начин, детето няма възможност да се отдаде на скръбта от загубата, да преодолее процеса на траура, за да може да възстанови психичния си апарат. В случай от терапевтичната ми практика, близки на 6- годишно момче скриват смъртта на бащата под предлог, че е в чужбина за повече от 7 години. Впоследсвие, заявката, поради която търсят специализирана помощ е твърде закъсняла. Детето е диагностицирано с психоза. Друга важна особеност при използване на лъжата е унищожаване на доверието между родител и дете, което от своя страна пряко рефлектира върху качеството на емоционалната свързаност между тях.

Когато споделяте лоша новина, загубата ви на контрол над емоциите ви дава правото на другите да го направят също. Плакането, докато говорите за смърт или развод е напълно приемливо. Децата ви трябва да видят, че вие имате емоции по същия начин, по който те. Когато вие сте разстроени, това им позволява те да са разстроени. По-ценно е децата  да ви гледат как се справяте с емоцията и да се научат  да изграждат нещо позитивно отново след първоначалната скръб. Веднъж, когато първоначалната скръб премине, обаче, наистина направете усилие да избягвате да се разстройвате отново и отново пред децата си. Да ви видят да плачете веднъж им заявява приемливи емоции. Ако продължите да го правите за дълъг период, затворите се в себе си, започнете да слабеете, това неминуемо ще бъде забелязано от тях и ще породи тревога : от една страна за вас самите и от друга, съмнението дали сте в състояние да се грижите за тях пълноценно. Запазете допълнително плачене за моменти, когато сте сами.

Може успешно да използвате прийома на разсейването, то може да смекчи болката и да помогне на детето по – конструктивно да се справи със ситуацията. Не бива, обаче, да се прекалява в опита ни да го накараме да мисли за всичко друго, но не и за загубата, защото това ще попречи на нормално протичащия процес на скърбене, респективно ще се отрази на здравословния баланс на емоциите.


Автор: Александър Георгиев, член на Българската асоциация по психоонкология

Вашият коментар