Въпреки липсата на подобна практика в България и всеобщото допускане, че позицията на лекуващите предполага единствено сила и неуязвимост, няма съмнение в това, че качественото предоставяне на болнични услуги за пациентите на едно отделение, е свързано и с психичното здраве за самите лекуващи.

Това важи в пълна сила за онкологичните отделения, където лекарите се изправят заедно с пациентите и техните близки пред най-тежките и трудни за понасяне и осмисляне теми като смъртта, болката, загубата, ограниченията на човешките възможности, чувството за безпомощност, което въпреки всичките ни усилия, неизбежно ни спохожда като част от спецификата на работата в едно онкологично отделение.

Предоставянето на услуги и формати на територията на една болница, които „мислят за преживяванията на лекарите“, са рядкост у нас, спорадични и самотни усилия на отделни хора. Въпреки това трябва да се уважат усилията на болниците и отделенията, в които има нает психолог/ психотерапевт, който би могъл при нужда и желание от страна на лекаря, да го консултира във връзка с трудни за него преживявания, породени от работата му в онкологичното отделение.

Някъде съществуват и групови формати (напр. Балинтови групи),  в които лекарите могат да споделят и обсъждат с колеги в защитен формат въпроси, свързани не толкова с медицинката страна на професията, колкото с  последствията и чувстата, които провокира тя за човекът, който я практикува и колегите му.

Тези често пренебрегвани от самите лекари въпроси понякога могат да доведат до „решения“ са справяне, които могат да имат неблагоприятен ефект върху самите лекари или техните пациенти – цинично отношение и неглижиране на чуждото страдание, бърнаут, злоупотреби с алкохол и наркотици и т.н..

Всички тези поведения могат да се разглеждат и като защитни стратегии за справяне със стреса от практикуването на професията и психичното страдание, пред което всеки човек се изправя. 

Ето някои прости правила, с които лекуващите биха могли да подпомогнат ежедневната си практика:

• опитайте се да бъдете открит и честен с пациентите си, вие сте техен лекуващ лекар и носите отговорност за лечението им, но не и за изхода му;

• признавайте пред себе си и другите собствените си ограничения и лимита на възможностите си, всеки човек ги има, дори и онези, които спасяват човешки животи;

• опитвайте се да спазвате определени професионална неутралност и граници с пациентите, които могат да ви предпазят в трудните моменти и да ви помогнат да останете трезв в решенията си;

• ценените личното си време и пространство;

• потърсете помощ от специалист – психолог, психотерапевт, психиатър, тогава когато вие или близките считате, че може би имате нужда от такава. Това не е проява на слабост, а зрялост и грижа както за вас, така и за пациентите ви.