Често в онкологичните отделения работата е толкова много и толкова административна, че понякога забравяме, че всъщност става дума за истински хора, които идват при нас, изправени пред най-сериозния от всички въпроси, този, който касае самия живот.

Това поведение е донякъде обяснимо с това, че то може представлява форма на защитна психична реакция, която цели да ни предпази от сблъсъка с преживявания, които са особено тежки за понасяне от всеки човек, въпреки ритуната на професията му. И наистина е така – ако преживяваме толкова лично историята на всеки един пациент, ние не бихме могли да помогнем на нито един от пациентите си.

Историята на всеки един обаче е неговата лична история и въпреки, че пациентите се сравняват едни с други, те преживяват случващото се с тях по свой собствен уникален начин, който ние трябва да уважим.

Наред с това е добре да си даваме ясно сметка, че има специфики на човешкото функциониране, които се задействат при всеки човек в ситуация на стрес и несигурност. Познаването на тези специфики може си ни помогне например да разберем един пациент, който се държи арогантно с нас и не приема решенията ни, обезценява усилията, които полагаме за него и не зачита авторитета ни. Подобни реакции у пациентите също могат да се дължат на причини, които се опитват да евакуират преживявания, свързани с чувства на безпомощност, ужас и несигурност от предстоящия изход на лечението.

Ето някои прости съвета, които биха могли да облекчат отношенията ви с пациентите:

• опитайте се да сте откровени с тях, но едновременно с това си давайте сметка, че онова, което казвате предизвиква силни чувства у пациентите ви и затова е необходимо да сте деликатни, едновременно с това да сте честни;
• потърсете съдействие за наетите психолози/психотерапевти/психиатри в отделението ви (ако има такива) и насочете към тях, онези пациенти, които според вашата преценка се нуждаят от такъв тип грижа;
• признавайте собвените си ограничения и тези на лечението, което предлагате пред пациентите си и ще се изненадате от това, че онова, което печели доверието им във вас не са отговорите на всичките им въпроси, а откритото и честно отношение към тях;
• опитвайте се да спазвате определени професионална неутралност и граници с пациентите, които могат да ви предпазят в трудните моменти и да ви помогнат да останете трезв в решенията си;
• опитайте се да идентифицирате в обкръжението на пациентите ви техни близки, които биха могли да помогнат на тях, но и на вас в грижата за следването на предписанията ви.