КАКВО Е ПСИХООНКОЛОГИЯ?

Психоонкологията е научна дисциплина, която се занимава с психологичните аспекти на онкологичните заболявания. Нейната цел е да интегрира психологичната грижа в лечението на рака. Тя е ориентирана към всички, които са изправени пред болестта: пациентите, техните близки и лекуващите екипи. Това включва справянето с диагнозата, адаптирането към лечението и прогнозата, ефектите от заболяването върху семейството на пациента и взаимоотношенията му с неговото обкръжение. Психоонкологията е ориентирана към повишаване качеството на живот на онкоболните пациенти, преодоляването на трудностите, свързани с лечението и комуникацията с близките им хора, запазването на доброто чувство за смисъл, близост и достойнство.

От друга страна психоонкологията се занимава с емоционалните преживявания на медицинските специалисти, възникващи в хода на тяхната практика. Тук психологичното консултиране засяга динамиката на взаимоотношенията с пациентите и семействата и превенцията на синдрома на професионалното прегаряне чрез улесняване на справянето с болезнени ситуации като съобщаването на лоши новини, взимането на трудни решения, неуспешното лечение, загубата и др.

Психоонкологията се отнася и до психологичните, социалните и поведенческите фактори, свързани с причиняването на рака, неговото рецидивиране и преживяемостта. Това се основава на предположенията и научните изследвания на влиянието на тези фактори върху болестта посредством имунните и ендокринните пътища. Една много съществена част от научните търсения в областта на психоонкологията се състои в изследването на влиянието на емоционалните, личностови и поведенчески модели върху развитието на болестта и изхода от нея.

КАКВО Е ПСИХОТЕРАПИЯ?

Психотерапията е процес на целенасочена работа за преодоляване не само на  симптоми на емоционални конфликти – страх, панически атаки, натрапливoсти, депресивност, сексуални смущения и хранителни разстройства, телесни оплаквания и др., но и възможност за работа с проблеми, които са по-трудно назовими, но пречат на личния и професионалния ни живот. Към психотерапевтите, противно на обичайните очаквания, се обръщат също така и хора, които въпреки успеха си в личен или професионален план, се чувстват неудовлетворени от живота си или самото желание да се опознаят повече е мотивът да потърсят помощ от терапевт.

Да потърсиш психологична помощ означава да помислиш по един по-различен начин върху важните за теб въпроси. Психотерапевтът е обучен да чува в думите на пациента това, за което той и близките му в своята субективност е възможно да не си дават сметка.

За щастие, в наши дни, все по-ясно се осъзнава, че търсенето на терапевтична помощ е признак за психична зрялост много повече, отколкото отричането на проблемите и трудността ни да признаем, че се нуждаем от специфична грижа. Психологичната помощ е разбиране. Едно разбиране, което принадлежи на пациента и облекчава неговото страдание, а нерядко и това на близките му хора.

 ПСИХО… – КАКВО? Или каква е разликата между психиатър, психолог, психоаналитик и психотерапевт?

Често в нашата практика с пациенти, а и в ежедневието си при контактите с близки и приятели се срещаме с трудността им да правят разлика между различните специалисти, които имат отношение към психичното здраве. Иначе казано има ли значение, че бъркаме психиатър с психолог или психоаналитик и какво е общото на тези тримата с психотерапията?

Oбъркванетo ни донякъде се подкрепя и от представата, която самата култура изгражда. Всички сме зрители на филми, в които различни герои, понякога доста странни и объркани, друг път много симпатични, изливат душите си пред психиатъра си, легнали на кушетката в кабинета му, докато той, необезпокоен, тайно обядва зад тях. В действителност нещата стоят доста по-различно. Или поне би трябвало да е така, ако ще гласуваме доверието си на някого, който обещава да се погрижи съвестно за психичното ни здраве.

Вярно е също така и това, че именно объркването на тези специалисти често се превръща в препяствието, което застава на пътя ни тогава, когато по една или друга причина разпознаваме в себе си или близките си необходимостта от някакъв тип специализирана психологична грижа.

Ето защо разискването на въпроса за разликите и смисъла на всички тези сложни „психо“- думи – психиатър, психолог, психотерапевт, психоаналитик, ни се струва важно. Това е така и защото това е въпросът за най-същественото в нашата работа – доверието, което пациентите ни гласуват. И така – ако решим да потърсим помощ за себе си или за близък човек при специалист, който има отношение към психичното здраве, към кого от тях е най-подходящо да се обърнем и защо?

Разликата в практиката на тези специалисти идва както от различната професионална подготовка, която са получили, за да придобият квалификацията си, така и от начините, по които се опитват да облекчат човешкото страдание.

Психиатърът е лекар, който работи с хора с различни разстройства на психиката. Тъй като е лeкар, той следва медицинския модел и обяснява промените в психиката, тяхното протичане и повлияването им със законите на биологията. Лечението в психиатрията е предимно чрез лекарства.

Психолозите, за разлика от психиатрите, нямат медицинско образование, което значи, че не са лекари, а оттам и че не третират психичното страдание чрез медикаменти, въпреки обичайното схващане, че това е така. Психолозите са хора, които успешно са завършили академична специалност «Психология». Използвайки различни тестове и психологично консултиране, те могат да направят оценка и да дадат обяснение на различни поведенчески и личностови характеристики, да подпомагат хората по отношение на широк кръг от проблеми, без това обаче да включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.

Психотерапевтите се различават от психиатрите и психолозите по това, че са преминали през допълнително специализирано обучение по психотерапия към определена школа. Подготовката на един психолог или психиатър за психотерапевт трае дълги години и отговаря на множество международни изисквания. Много често психиатрите и психолозите са и психотерапевти, ако са придобили тази допълнителна квалификация. Важно е да се знае, обаче, че не всички психиатри и психолози са психотерапевти, въпреки че доста често се случва недобросъвестно да се представят за такива, т.е., само обучението по психология или медицина не осигурява такава квалификация.

Психотерапевтите се различават също и помежду си в зависимост от подхода им към човешкото страдание и разбиранията на различните школи за причините, които го пораждат. Съществуват различни психотерапевтични методи: аналитична психотерапия, когнитивно-поведенческа, краткосрочна терапия, психодрама, позитивна терапия, фамилна и др.

Психоанализата се отличава от психотерапията (въпреки че също е терапевтичен процес) по своя специфичен метод и стремежа си да проникне в най-голяма дълбочина в преживяванията на пациента, като по този начин е ориентирана основно към несъзнаваните психични процеси. Тя е много по-продължителна от психотерапията и изисква висока мотивация от страна на пациента. Оттук, психоаналитикът е професионалист, преминал през дългогодишно обучение по психоанализа, който прилага психоаналитичния метод в своята практика.

Важни официални органи, които биха могли да служат за средство за ориентиране и информация са Дружеството на психолозите в България и Българската асоциация по психотерапия (БАП), където бихме могли да видим списък с редовните членове, вписани в Публичния регистър на двете оранизации, както и различните терапевтични школи, към които се числят.