Програма за въвеждащо обучение по психоонкология

Темата засяга ролята на психолога в онкологичния екип. Основен инструментариум при работа с онкологични пациенти- първоначален скрининг, специализирани въпросници използвани в психоонкологията. Основни етапи в консултирането, с акцент върху отношения на обект-субект, комуникация, въвеждане на терапевтична рамка и сетинг. Символичното значение на болестта и психичната проблематика, която тя поставя; Засяга се и психичният процес на преминаване от боледуването към състоянието на здраве, интегрирането на преживяването на болестта, раздялата с лекуващия екип, и психичните особености на живота в ремисия.

Темата разглежда Биопсихосоциалния подход за възприемане и справяне с болестта. Биопсихосоциалният модел - разширяване на болестния или биомедицинския модел на здравето към такъв, който обхваща и подчертава взаимодействието между биологичните процеси и психологическите и социалните влияния. Връзката между онкологичните заболявания и психологичните фактори.

„Психологично канцерогенни" фактори: травмиращи жизнени събития, трудности във връзките със значимото социално обкръжение, нарушения в способностите за изразяване на емоциите, трудности в преодоляването на конфликти, персистиращи състояния на отчаяние и др. Фокус върху личността тип „С" (предразположена към онкологични заболявания), характеризираща се с емоционална незрялост; затрудненост в изразяването на гнева; ригидност и конвенционалност на емоциите; песимистични преживявания и прогноза за безнадеждност.

Разглеждат се базовите психични принципи на комуникацията на медицинския екип с пациенти. Разглеждат се ефективните подходи за изграждане на връзка на сътрудничество с пациента. Умения за овладяване на „трудни" пациенти (прояви на агресивно и автодеструктивно поведение, отказ от лечение и др.) и проблемни семейства.

Разглежда се психичната динамика в комуникацията между лекаря, пациента и семейството при съобщаването на диагнозата, обсъждането на лечението и прогнозата. Изучават се възможните грешки в подхода на лекаря и ефектите от тях върху пациента; възможни реакции при научаването на диагнозата и посрещането им от страна на лекаря, етични въпроси за границите на разкриването на истината, както и препоръки за създаването на благоприятни условия за съобщаването на лошата новина в медицинската практика.

Темата разглежда интегрирането на психологичната грижа в лечението на рака, ориентирана към всички, които са изправени пред болестта: пациентите, техните близки и лекуващите екипи. Включва: справянето с диагнозата, адаптирането към лечението и прогнозата, ефектите от заболяването върху семейството на пациента и взаимоотношенията му с неговото обкръжение, повишаване качеството на живот, запазването на доброто чувство за смисъл, близост и достойнство.

Темата за смъртта и психичното функциониране на терминалноболния пациент. Теорията на Кюблер – Рос за петте фази на скърбене (отричане, ярост, обещание, депресия, приемане). Психологическо консултиране в последния етап – терминална фаза на онкозаболяването.

Темата разглежда основните психични аспекти, засягащи семейството и близките на пациента във връзка със заболяването – тяхното справяне с диагнозата и интегрирането на промяната; потенциалните психични конфликти, свързани с грижата за болния, взаимоотношенията с него и медицинския екип, влиянието им върху отношението на пациента към болестта и лечението, комуникацията в семейството и др. Модулът дискутира и въпросите за информирането на децата и юношите, подходът за водене на диалог и посрещането на въпросите, разбиранията и преживяванията им около заболяването и смъртта на близък.

Разглеждат се факторите, способстващи развитието на Бърнаут. Осмисляне на причините, които правят синдрома на изпепеляване широко разпространен сред медицинските специалисти в онкологичния дискурс. Засягат се преживяванията на лекуващия екип и възможности за превенция на синдрома на професионалното прегаряне.

Подробно внимание се отделя на Балинтовия метод, като специфичен модел за работа върху емоционалния отговор на лекаря към пациента в процеса на лечение, и справянето му с трудностите в неговата клинична практика. Демонстрационна група.